Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен. Грозев се извърнал и го погледнал. Какво било неговото удивление и ужас, когато познал в този господин Василя Левски! — Едного познах… Късо. Пази боже да се срещнеш с такива https://reid0sgvj.theblogfairy.com/29395573/Пет-най-нови-истории-от-Сиан-Градски-новини